В динамичната среда на здравеопазването, администрирането на медицинска документация изисква все по-голямо внимание. Как това да не ви натежи и да отговорите на все по-строгите изисквания и засилен регулаторен контрол?

Правилното й съхранение е вашата рецепта! Рецепта за съответствие, добро управление на риска, високо качество на обслужване и избягване на сериозните последици, до които пренебрегването на този процес може да доведе - сред които загуба или повреда на документи, изтичане на лични и чувствителни данни с рискове за нарушение на GDPR, проверки от НЗОК. 

Затова правилното архивиране на медицинската информация не е просто административна задача, а ключов фактор за качествено обслужване, защита на пациентите, ефективност и основа за доверие. В настоящата статия отговаряме на най-честите въпроси, с които най-вероятно се сблъсквате, ако управлявате болница, клиника или частна практика:

  • Кои медицински документи трябва да се съхраняват и колко дълго?
  • Какви са законовите изисквания?
  • Какъв е ефективният процес по архивиране?
  • Какви рискове крие неправилното съхранение
  • Как Национални Архиви подпомага лечебните заведения в тази важна мисия.

Каква здравна документация трябва да се съхранява – и защо това има значение?

Документацията, която лечебните заведения съхраняват, включва широк набор от документи – от рутинни амбулаторни прегледи до сложни клинични проучвания. Сред най-често срещаните, които трябва да се архивират са:

  • амбулаторни листове
  • истории на заболяването
  • лабораторни и образни изследвания
  • оперативни протоколи и епикризи
  • рецептурни книжки
  • документи от клинични проучвания
  • строителна документация (ВиК, чертежи, разрешителни)

Всички те имат не само медицинска, но и юридическа стойност като осигурява проследяване на състоянието на пациента и подкрепя правната сигурност при съдебен спор или одит.

Законодателни изисквания и срокове за съхранение

Съхранението на медицинска документация е строго регулирано от българското законодателство. Сред основните нормативни актове са:

  • Законът за здравето, 
  • Наредба № 49/2010 г. за структурата и съдържанието на медицинската документация,
  • Законът за архивите,
  • Законът за защита на личните данни (GDPR).

     

Сроковете за съхранение зависят от вида документация, например:

  • история на заболяването – минимум 15 години
  • амбулаторни листове – 10 години
  • лабораторни резултати – от 2 до 5 години
  • родилни картони и педиатрични досиета – до навършване на пълнолетие плюс още 5 години

За документи, свързани с клинични изпитвания или трудови злополуки, сроковете могат да бъдат дори по-дълги. Повече детайли и актуална информация може да се намери на официалния сайт на Министерство на здравеопазването.

Какъв подход да изберете - физически, дигитален или хибриден?

Всяка организация избира метода за съхранение на документи според своите ресурси, мащаб и приоритети, но най-често срещаното и работещо решение днес е хибридният модел, който комбинира:

  • Организация и съхранение на физически архив - ако е вътрешно решение, помещението за архива трябва да е с подходящи условия, издръжливи и висококачествени архивни кашони и кутии, контрол на достъпа и опис. При възлагане на външна фирма (аутсорсинг), получавате допълнителни предимства като спестяване на пространство и професионална организация.
  • Изграждане на дигитален архив - за бърз достъп, удобна работа между отдели, интеграция със системи и още едно ниво на сигурност
  • Колокация и бекъп - за устойчивост на системата и надежден достъп до информацията по всяко време, включително при извънредни ситуации.

Независимо от избрания подход, добрата практика изисква да се спазват основните принципи:

  • Цялостност и достоверност на информацията;
  • Ограничен и контролиран достъп, особено при чувствителни данни;
  • Защита от пожари, наводнения, кражби и нерегламентиран достъп;
  • Проследимост на действията по достъп, редакция и унищожаване;
  • Съответствие с GDPR и местните нормативни актове.

И не на последно място - водещо в избора е система, която работи за вас, а не ви създава допълнителна административна тежест.

Какви са рисковете при неправилно съхранение?

В началото споделихме, че архивирането не е просто административна задача. Именно, защото рискове при неправилно съхранение има и те не са малки. Липсата на подходящи условия за съхранение може да доведе до сериозни последици като:

  • Загуба или повреда на документи вследствие на влага, пожар, плесен или насекоми
  • Изтичане на лични и чувствителни данни с рискове за нарушение на GDPR, както и 
  • Невъзможност за предоставяне на исканите документи при проверки от РЗИ или НЗОК. 

Тези проблеми могат да доведат до финансови санкции, юридическа отговорност и компрометиране на качеството на грижата за пациента поради липса на точна и пълна медицинска история. Често организациите разбират за проблемите, когато вече е късно. Затова навременен и професионален подход може да предотврати изтичания на данни, глоби и щети за репутацията. А как - долу ще дадем примери.

Как Национални Архиви подпомага здравните заведения - примери от практиката

Нашата задача е да създадем логична и интуитивна система, която позволява на служителите да откриват нужния документ само с няколко клика. Структурата на дигиталния архив се изгражда според нуждите на клиента, но обикновено следваме няколко основни принципа:

  • Посочваме ясно отделението, от което произхождат документите - например гастроентерология, съдова хирургия, онкология и др.;
  • Въвеждаме тип на документа;
  • Добавяме номер или коментар, в зависимост от начина на описание, по който е текущата номенклатура на клиента;
  • При необходимост включваме допълнителни уточняващи полета, съобразени със специфичната дейност на лечебното заведение.

Индексиране по тип документи:

  • История на заболяването (ИЗ): въвеждаме индивидуално номер на ИЗ, месец и година; ако ИЗ е на починал пациент - това също се отбелязва;
  • Клинични проучвания: номер на проучването, спонсор, срок на съхранение (посочен от клиента при предаване);
  • Амбулаторни листове: име на лекар, отделение, месец и година;

Финансови документи: индексиране по вид (фактури, платежни, направления и др.)

Необходима е устойчива и сигурна система

Знаем - съхранението на медицинска документация изисква внимание, експертиза и систематичен подход. Не е достатъчно само физическо помещение или съхранение в облак. Необходима е устойчива и сигурна система, адаптирана към специфичните изисквания на здравния сектор. Такава, която отговаря на структурата на вашия архив, законовите изисквания и нуждите от оптимизация, които вие имате.

Работим с над 300 организации, включително от здравния сектор. Ако имате нужда от партньор, който разбира спецификата на здравния архив - ще се радваме да поговорим и сме насреща!

Всички нормативни срокове и изисквания в статията са актуални към юни 2025 г. За промени след тази дата, препоръчваме консултация с експерт или справка в Държавен вестник.

Често задавани въпроси

Необходимо ли е документите да имат предварителен опис или Вие ще го изготвите? Как се създава описът?
Наличието на предварително изготвен опис не е задължително, но би помогнало. Ние можем да създадем опис на избрано от вас ниво на детайлност – на ниво кашон, папка, класьор или индивидуален документ. Описът се изготвя по съгласувани с вас критерии.

Трябва ли документите да бъдат подредени в класьори или папки, или могат да се предадат в насипно състояние (например амбулаторни листове)?
Би улеснило процеса, но не е задължително документите да бъдат предварително подредени. По желание, дейностите по сортирането и организирането им, могат да бъдат част от процеса по архивиране

При клинични проучвания – кой покрива разходите за архивиране за продължителния период: спонсорът или изпълнителят на проучването?
Разходите се поемат от страната, посочена като отговорна в договора – обикновено това е донорът, спонсорът или изпълнителят, в зависимост от конкретното споразумение.

Къде се съхранява архивът и кой има достъп до него?
Архивът се съхранява в специализираното ни архивохранилище с контролирана среда и високо ниво на сигурност. Достъп до архива имат единствено оторизирани лица, предварително вписани в Приложение 2 – списъка на упълномощените представители на възложителя. По желание, достъпът може да бъде допълнително ограничен и за определени служители на нашия екип. Обичайно за всеки клиент се назначават до четирима отговорни служители от наша страна, които обработват запитвания и справки.


Възможно ли е да одитираме Национални Архиви, поради вътрешните ни изисквания?
Да, разбира се, след предварителна уговорка.